Плашиш ме-така както никой кошмар
Боли ме-така както от силен шамар
Сълзите ми се стичат безспирно,
а гласът ми се чува едва доловимо…
Шепне ли шепне твоето име,
стене от болка:Защо нарани ме?
Нямам сили да те вразумя
Не успявам да те успокоя
Ти си звяр,ранен от зверове,
а аз съм чиста,аз съм дете…
Дете,което плаче пред теб,
обречено да расте в свят без ред!
we all know about the coexistance of the realitys…past,presence and future,well i just felt now that in the future i’ll have to make a change,i have to remember…i still believe that the memory is stronger than the forgetfulness…
Животът ми ли ?Разпилях го като перлите от скъсаната ми огърлица.Мечтите ми ли?Отлетяха като птичетата от клетката на терасата ми.Усмивката ми ли?Замених я с хилядите сълзи,които тъй дълго таях в себе си.Любовта ми ли?Продължих да я дарявам,макар често да се чувствах самотна.И накрая какво?Ами…просто осъзнах,че избор нямам…можех единствено да чакам,а това ме убиваше!Дали се справих,дали намерих сили да продължа?Не помня…
i love the way u are
i love the thoughts we share
i feel lonely when u don’t call me
i feel scared when u laught at me
i need u more then u think i do
i need ur tenderness,oh hell u too
and i can’t wait ’till u come,baby
and i can’t stop think about it,baby!!!
i fell in love with a boy and he made me believe that world’s not something i can not conquer!he told me we can make it.i accepted and now we’re tryin’,we’re fightin’ and one day we’ll be together with all we need:love and greed!
Разбрах,че не мога да се влюбя и по-точно,че никога не се е случвало истински.Ужасно е.Т.е. аз се влюбвам,но не в човека,не в качествата,които притежава,а в представата ми за него и още по-точно-в мечтите и проекциите,които съзнанието ми започва да гради от момента на първосигналното привличане.Затова и все оставам разочарована-защото не си давам за цел да опозная обекта на емоциите си…,а си мечтая и създавам нереален прототип.
Досега ми се е искало да напиша книга 2 пъти,освен тази за личността ми.Тази седмица обещах да напиша за една друга личност или по-скоро нещо за любовта и детството й.Все ги започвам,ама не ги продължавам…Не е лесно да пишеш романи,а аз не съм дотолкова сериозна,пък и да си призная-мързи ме.В същото време обаче ми е тръпка и затова така си праскам по някоя и друга мисъл…То затова е и тоя блог,сигурно и при вас е така…
Както и да е…любовните трепети ша ги споделям по книгите,сега малко за мен…Ми в началото се впечатлявах от това,че хората ме взимат за различна,после взех да се дразня,по едно време пак се кефих,ама сега вече се замислям над това…Защото невинаги е положително…Не че ми го казват,за да ме обидят,напротив,ама аз си вкарвам филми.Много мисля май…Та мойта душичка Кико ме светна по въпроса за моя ум и различността ми,може да се е базикал,то човек понякога не може го усети!!!,ама каза,че всички,даже негови приятели дето сме се виждали по веднъж-дваж,ме мислили за различна…Аз го приемам като даденост и го свързвам със странността и уникалността си,които притежава под различна форма и енергия и всеки от вас,но се задълбочавам в този конкретен въпрос,именно защото напоследък го чувам от всеки,ама всеки.Та,демек пак изперквам,хората ми го казват и взимам да си вярвам.Бе!!!Просто искам да Ви(даже с главна буква,че мнол ви уважавам,драги ми читатели)кажа,че съм супер щастлива от себе си и имeнно,защото съм такава и се кефя на различността си,квато ще да съм,който ме е приел в живота си,не е сгрешил,другите просто не знаят от какво се лишават.:D
P.S. Vive la ligotiq btw,mai trqbva da namalq prikazkite,ponqkoga naistina prekalqvam,…i’ll try to 
Хората сме големи егоисти.Като влезнеш в нечий живот и съответният човек хареса нещо в теб,иска да те обладае и да те накара да изпиташ същото.А ти от другата страна си поставяш преграда,която не прави нещата по-лесни,напротив-вместо да се разбирате,започва война.
Когато влезеш внечий живот,ставаш малко или много зависим.В София срещам нови хора и определено някои от тях си струва да държа до себе си.Обещавам да не обсебвам,ще се пазя и от тяхната привързаност,но не от егоизъм,напротив(стига това да не изцежда енергията ми,аз се отдавам напълно)-ще се пазя,именно защото научих кое е по-ценно-да даваш и свобода,за да остане приятелството по-трайно,дай,Боже,вечно!
Колко странна е тази дума и колко рядко я употребяваме като определение за хората до себе си.Признавам,че нямам много приятели.Скъпи са ми и ми се броят на пръстите на ръцете.
В живота си досега съм допуснала много хора.Не всички са били искрени с мен,но аз съм добър ценител на човешки души (колко пси звучи) и лесно се влюбвам-онова другото влюбване,което се възхищава не само на външността,но и на личните качества,онова влюбване,което е някак крехко,но с времето се засилва и заздравява,онова влюбване,което дарява сигурност,емоции,лишава от самота.
Исках да назовя поименно,но е по-добре да си остане едно такова обяснение в любов,едно отворено обяснение и за тези,които ще срещам в бъдеще.Вярвам в това и съм положително настроена към новото,въпреки в предния текст на френски да показвам обратното.Моментна слабост,какво да се прави.
Мога да бъда незаменим приятел,макар да имам особен характер.Тези,които са го разбрали затова съм им благодарна и съм им вярна.Няма значение дали съм в Пловдив,София,Париж или Новочеркаск,аз съм си аз,а вие сте мои приятели.
Страхувам се,че понякога разстоянието и времето се оказват по-силни и убиват тръпката,но и съм решила да не съжалявам за нищо,нещо,което ви съветвам да правите,тъй като вярвам в истинската обич,онази между майка и дете,между мъж и жена,между две жени,а ако една такава приятелка обич е искрена и наистина толкова силна,дори вековете и преражданията не я убиват.И съществуват такива емоции,както има факти за прераждания на душите на групи…(пак от моите щуротии,но в това се крие и детската надежда за добро,борба срещу онзи страх от нищотото след смъртта и т.н.)
Желая цялото щастие на Земята на всички,които обичам,роднини,приятели,познати.Искрено и пак с усмивка.Имам още много да се уча и не зная дали като ме поочука животът,ще съм същатата оптимистка,мечтателка и наивница,но ще се боря за постигане на целите и срещу това,което ми вреди…Успех и на вас!
P.S. Зная,че ме четете,макар някои от вас да не пускат коментари,не е нужно и сега да го правите,нали на живо си казваме това-онова
je suis folle de toi,ma vie,de cette impression que tu m’as donnée comme cadeau,impression de silence et solitude desquels j’ai peur,oui,de toi,de tout ce que je ne connais pas,tout ce qu’est nouveau,car je ne trouve pas l’amour près de moi;je ne trouve aucune certitude;je me sens seule et abandonée!
