Страх ме е,много.Вълнувам се.Примесено е положителното с отрицателното.Ангелчето и дяволчето стоят над главата ми и всеки ме убеждава в своето.Много е рисковано да ги послушам, а сама не знам дали ще успея са стигна до правилното решение.Пречките…о,много са.Сигурно пак ще последвам емоцията и интуицията си…аз съм така-Всичко или нищо,и все пак…кое е мое,че да го рискувам?!
Колкото повече мисля,толкова повече се побърквам,но започнах и да действам.Имам стимул,нещата започнаха да ми харесват,моята дружка-амбицията ми идва тия дни на гости…не е нагла,на мен с нея ми е забавно.Парите,знам ли…трудно е,ама и без това никога не съм ги имала,та сега ли…и без тях може,после и те ще потрябват.Пораствам,започвам сама да се оправям,само дето за всяко нещо “мрънкам” на 2-3мата,да ме прощават,ще ме понесат още малко,нали?.
Искам да осъществя мечтите си,повече от всичко!Допреди година нямах такива.Смея да твърдя,че и сега не съм по-малко отчаяна,макар да има много по-страдащи от мен.Благодарна съм,но и недоволна…може би е наглост.И все пак,трябва да си заслужа шанса!Опитвам се да слушам разума си,но е трудно…Той ми казва:”Стой си тук,не рискувай,опасно е,можеш да обречеш хората,които обичаш,на нещастие…Егоистка си!Не трябва!”.Сърцето:”Иди,докажи на себе си,че си права,помогни на себе си,на близките си,на бъдещето си”.
Е,може вече да съм полудяла,няма начин,не е лесно.Този път не мрънкам,моето никога не е мрънкане…аз споделям;въпросът е защо другите го определят като слабост.Закоравели са сърцата ни, а сме още толкова млади…Бе нека мрънкам,щом така мислят,нека се страхувам,нека се вълнувам и рискувам,щом така го чувствам!дано имам и късмет.
Интуицията…понякога съм като луда като я слушам,често се и лъжа-греша,но я следвам…не мога да изневеря на себе си!И да искам,не става.Това си е изпитание и ще си го поема.Затова и даже като се допитвам за съвет,знам какъв ще е отговорът.Често е положителен и ми влияе по-силно,но монетата има две лица…Душата ми говори всеки ден,а трепетът ми подсказва,че успехът не идва,ако няма и загуби!
Пак ще оставя днешната работа за утре,а по-належащата да бъде свършена,ще свърша днес-чиста работа.Не че съм много прилежна…Хич!Елате ми вижте бъркотията в стаята…но гледам поне като на човек да ми е чисто(съвестта).Естествено далеч съм от съвършеството,но и така съм приемлива.Вярвам си и макар често наивна,успявам.Няма да е всеки път,не е и било,то иначе нямаше да е интересно.Има време,ще видим какви каши ще замеся тиа няколко месеца,знам ли,може накрая да успея да направя торта! 
