Mon petit monde

Обърканост и слабост,а може би сила…Знам какво искам,знам какво се случва.Вече не си затварям очите.Омръзна ми от хората,от тези хора,които грешат по нелеп начин,които нараняват.Изключвам се от тази група.Мога да превъзмогна проблемите си,никога не бягам от тях,но сега ме разочароват и новите надежди.А може би са прави-изисквам прекалено много…А нима е трудно да бъдеш себе си,да казваш истината,когато обичаш;когато си до човека срещу теб,да му желаеш доброто.Те не виждат колко по-красив би бил животът им.Но винаги има “Но”!Сигурно писанията ми биха им се сторили глупави и излишни,а нима това не е така,защото те се чувстват излишни?!Не е омраза,но ги виня,грешно е да ги съдя,но чувствам в яда си,че съм права…А няма нищо по-страшно от това…за тях.Не е обърканост,нито слабост…сила,сигурност и гордост…Какво друго ми остава освен да продължа?!