Мда…Това ни се случва всеки божи ден…-рискуваме по нещо.И защо?-За да ни е по-добре.А по-добре ли ни е?-Зависи.
И ние с наш`те рискувахме.Мисля,че е за добро.Ще видим.Беше трудно,още е и все пак не е кой знае какво.Но в душата ми и това малко нещо остави следа.Не знам от каква материя е съставена тя,душата ми-хем е устойчива на времето и емоциите,хем лесно се драска.Дано е и достатъчно плътна,защото на някои места одрасканото се повтаря,може да я издълбае и да образува дупка…
Мислих доста,не че ми се отдава(xaeaexax)…И к`во измислих ли?…-Че ми се живее,че искам да чувствам силите си,че искам да мога да управлявам тялото си,че искам да съм винаги тук и сега,винаги трепетна и жива,готова да се боря и да няма какво да ме спре!А то има…Леле не знам дали някой ще ме разбере,но този който е усетил оня момент на пълно безсилие,обездвиженост,неспособност дори да дишаш,камо ли да утолиш жаждата си и да се замислиш за външния си вид(защото на нас жените това ни е втората вродена реакция след плача с цел вдишване),може би той ще ме разбере.За останалите ще бъдат само няколко реда,но на мен и това ми стига…поне сте имали силите да ги прочетете,значи сте живи и здрави! merci beaucoup 😛
Дишам!Усещам студа,парфюма си…Май имаше нещо положително в това да съм с вечно запушен нос-не усещах толкова отвратителния цигарен дим на гнусните пушачи около мен !Да ме прощават,ама е ужасно…покрай тях и моите дрехи все вонят!!!
