Archive for juin, 2007

Дали знаеш…

2b0ef3997d1063af.jpg

Как копнея да те имам,само ако знаеш…Сигурно ще се изненадаш повече отколкото аз съм се изненадвала…Мисля за теб почти непрестанно напоследък,всичко в мислите ми ме връща към срещите ми с теб-толкава кратки,а така пламенни.Лошото е,че май само аз горя…Мина доста време,а огънят се разраства.Сега е страшен и се плаша от себе си.Вече няма какво да ме спира…или има…Трябва да решиш,а ти може би не искаш да решаваш?!Аз отново си мълча и те карам да догатваш…Но ти го виждаш,мисля,че и аз виждам пламъчето в теб.Страхувам се…Не искам да се излъжа,не искам да сгреша или да те нараня.Не искам да съм пречка,а ми се иска да застана на пътя ти,но за да съм с теб,просто защото така го почувствах от мига,в който ти ме провокира.Дали постъпи правилно?Не знаеш каква беля си навлече…а аз чаках толкова време… и още чакам…,но вече не издържам…И макар сигурно никога до не прочетеш тези редове,аз нахвърлям мислите и емоциите,които се сипят от мен,всеки път,когато ме докоснеш или ме погледнеш.А ти,о защо се държиш така с мен?Караш ме да се чувствам специална…говориш ми,а аз почти не те чувам…докосваш ме,гледаш ме…не,не,сигурно си внушавам,явно просто ми се иска да изпитваш това,което изпитвам аз…Не!истина е,зная го,не се лъжа,искаш ме…ела!…

 

Publicités

thank u

14b932764133c5bd.jpg

because of what u are to me,because of what u do to me,i wanna thank u,for beeing all this time near to me,for loving and protecting me,i wanna thank u.i really believe in u,because of what u see in me,i actually fallow u right now,because of how u make me feel without u close to me.i miss you even now,when u`re so miles away,i wanna hug u,to show u how much i care for u,so please accept me in ur life and keep loving me,i`ll try to reach ur heart,so we won`t never be apart!

: »)

Като си пийне човек и чалга прослушва…Иначе Бони наистина пее хубаво.На снимката съм кротка,в действителност бързо завладях дансинга,ех Smirnoff-che…

P.S. xeaeaexa 🙂

: »)

Vanessa`s prom…dsc01803.jpgdsc01812.jpgdsc01830.jpgdsc01918.jpg

Marieta`s prom…img_0937.jpgp5230291.jpgp5230322.jpgimg_0886.jpg

Mario`s prom…imgp1676.jpgimgp1678.jpgimgp1696.jpgimgp1690.jpg

Kem`s prom…imgp6238.jpgthink it`s the best 😉

Архиви

Писала съм някакви странни мои си неща,явно съм била в депресия,била съм обичана или съм разбрала,че не обичам,знам ли.Земете прочетете,добре съм писала през…месеци 10-ти и 11-ти на 2004г.Да можех да пиша и ся…нямам муза ;}

И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отегчена.И търся,търся истината,нужна ми,за да осъзная случващото се наоколо ми…Но и тук няма нищо.Вървях на север,сега на юг.Завои,устреми,реки,поля,а аз съм все сама.Вървя и губя пътя,надеждата умира в мен.Всичко се превръща в тъжен спомен.Угасва пламъкът на нежността,за сетен път плаче любовта от скръб.И хилядите същества в кошмара ми ме плашат пак;събуждам се-само мрак.Душата,някога пламтяща,сега пропада в пропаст страшна.Мразя се…Нима това е краят?Умирам,знай!В мен няма капка живост,убих от страх и свойта смелост.Умри,сърце,умри!Проклет да си свят студен,задето тъй се подигра със мен!Защо обичта ми ти затри,защо остави ме да страдам,ти кажи ?!И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отекчена…

Отново загубена в необятнастта на своите мечти,тя трепетно очакваше сбъдването им.Очите й играеха от неописуемо вълнение,изпълващо я с радост.Тялото й изтръпваше при всеки негов допир.Нещо в нежността на докосванията му я караше да затаява дъх всеки следващ път…Копнежите й летяха волни като птици,лееха се като бистри води,шумяха като вятъра,така силен и в същото време мек…мислите й…Те я убиваха с трепета на чувствата,които искаха да напуснат килиите си.Затворени тъй дълго време,сега можеха да вкусят свободата!Нима тя не се вълнуваше от любовта му?Нима не беше луда по него?!Цялото й същество беснееше от това чувство.Всичко в нея танцуваше,бушуваше,но само там,вътре в нея…А той просто я обичаше и сега се опитваше да я обладае,тя склони да се впусне  трепетна и красива в тази емоция…

Красив млад мъж стоеше на брега на една река и се взираше в хоризонта.Слънцето залязваше…Той се почувства самотен: около него нямаше други живи същества,само реката…Великият творец още твореше и беше зает,не забелязваше самотата на сина си Екир.Изведнъж обаче Екир се сепна.Обърна поглед към гората,там съзря момиче.Облечена в красиви сребристи одежди,тя сякаш истински сияеше.Екир се приближи до нея.Очите й говореха,усмихваше се.Тя го хвана за ръка и го поведе към небесата.Като изневиделица пред тях се появи нов свят,Екир усещаше само нежността на девойката,не виждаше нищо и никого,само очите й,само сиянието й.Заслепен от блясъка,той се отпусна и падна върху един облак.Почувства мекота,а Палея му запя.Тя го съблече,легна до него и започна да го гали.Никога Екир не беше изпитвал нещо подобно.Никога преди това не беше виждал създание като Палея,което да му дава подобна наслада.Красотата на момичето витаеше наоколо,нежността на докосванията и играта на погледа й,примесени с невероятното желание за нещо незнайно,но жадувано,го изпълваха с невероятна енергия.Нещо в него се бунтуваше,но му харесваше,усмихваше се…Палея спря:”Знаеш ли какво изпита?”Екир стоеше като зашеметен:”Не,но имам желанието да те погълна и да те накам да влезеш в мен,сякаш си част от мен…”Палея се усмихна,а той я целуна.”Бог ме накара да създам любовта и страстта между мъжа и жената,за да им е по-лесно да побеждават злото,но ти не ще проумееш това лесно,ела в обятията ми и ще разбереш…” и той коленичи пред нея и допря глава до корема й…целуваше я…

Keep the child in u alive forever

 2a87284fe8576cbc.jpg

Etre un enfant,c`est la plus belle phase de la vie…-Така мисля.И смятам,че съм права.Тогава всичко е по-красиво,ново и интересно.Тогава ти си чист и познаваш добротата,а усмивката ти е истинска…Нека съхраним детското в себе си,защото у децата е магията,за която копнеем всеки следващ ден,месец или година.Опитваме да я запазим,за да не я пропилеем на вятъра.Аз пазя от моята и се стремя да расте с мен.Опитайте и вие,тогава всичките изпитания на съдбата ще ви се струват леснопреудолими,а усмивката няма да слиза от лицето ви,дори когато плачете.Плачете,когато ви се плаче,и това е хубаво,защото е доказателство на това,че все още сте невинни и сте хора,така ще можете да блестите истински и по-силно от всякога,защото чувствате,защото не съществувате,а живеете!