Прекалената амбициозност и невъзможността да преборя събитията почти ме разбиха.До известна степен съм недоволна от резултатите си и от себе си-винаги може по-добре.Яд ме е на аз-а ми,защото мързелът можеше да ме съсипе…плюс проблемите… и въпреки всичко,май отново си постигам целите…Трябва да съм благодарна за това,което съм и че въпреки всичко и всички,които ме спъваха по пътя,аз достигнах това,което исках-нова пътека… 🙂 Не трябва да се виня,а да се поуча от бездействието си,от което по-скоро зависех,а не,което сама си налагах…Също така се радвам,че преоткрих себе си и нещата,които ме карат да се чувставм пълноценна и жива.Трябва да престана с егоцентризма и да дам шанс на другите-едни надцених,други подцених…а всъщност забравих,че не съм Господ и не трябва аз да съдя…Обещавам си,че ще бъда по-добра и ще се боря с всички сили за това,което искам,както до сега,но дори с малко повече усърдия.Нека новият ми живот започне с нещо добро и красиво! 🙂
Mon petit monde 