Archive for amis et liens

in love

i fell in love with a boy and he made me believe that world’s not something i can not conquer!he told me we can make it.i accepted and now we’re tryin’,we’re fightin’ and one day we’ll be together  with all we need:love and greed!

Ego

Хората сме големи егоисти.Като влезнеш в нечий живот и съответният човек хареса нещо в теб,иска да те обладае и да те накара да изпиташ същото.А ти от другата страна си поставяш преграда,която не прави нещата по-лесни,напротив-вместо да се разбирате,започва война.

Когато влезеш внечий живот,ставаш малко или много зависим.В София срещам нови хора и определено някои от тях си струва да държа до себе си.Обещавам да не обсебвам,ще се пазя и от тяхната привързаност,но не от егоизъм,напротив(стига това да не изцежда енергията ми,аз се отдавам напълно)-ще се пазя,именно защото научих кое е по-ценно-да даваш и свобода,за да остане приятелството по-трайно,дай,Боже,вечно!

Приятели

Колко странна е тази дума и колко рядко я употребяваме като определение за хората до себе си.Признавам,че нямам много приятели.Скъпи са ми и ми се броят на пръстите на ръцете.

В живота си досега съм допуснала много хора.Не всички са били искрени с мен,но аз съм добър ценител на човешки души (колко пси звучи) и лесно се влюбвам-онова другото влюбване,което се възхищава не само на външността,но и на личните качества,онова влюбване,което е някак крехко,но с времето се засилва и заздравява,онова влюбване,което дарява сигурност,емоции,лишава от самота.

Исках да назовя поименно,но е по-добре да си остане едно такова обяснение в любов,едно отворено обяснение и за тези,които ще срещам  в бъдеще.Вярвам в това и съм положително настроена към новото,въпреки в предния текст на френски да показвам обратното.Моментна слабост,какво да се прави.

Мога да бъда незаменим приятел,макар да имам особен характер.Тези,които са го разбрали затова съм им благодарна и съм им вярна.Няма значение дали съм в Пловдив,София,Париж или Новочеркаск,аз съм си аз,а вие сте мои приятели.

Страхувам се,че понякога разстоянието и времето се оказват по-силни и убиват тръпката,но и съм решила да не съжалявам за нищо,нещо,което ви съветвам да правите,тъй като вярвам в истинската обич,онази между майка и дете,между мъж и жена,между две жени,а ако една такава приятелка обич е искрена и наистина толкова силна,дори вековете и преражданията не я убиват.И съществуват такива емоции,както има факти за прераждания на душите на групи…(пак от моите щуротии,но в това се крие и детската надежда за добро,борба срещу онзи страх от нищотото след смъртта и т.н.) 🙂

Желая цялото щастие на Земята на всички,които обичам,роднини,приятели,познати.Искрено и пак с усмивка.Имам още много да се уча и не зная дали като ме поочука животът,ще съм същатата оптимистка,мечтателка и наивница,но ще се боря за постигане на целите и срещу това,което ми вреди…Успех и на вас!

P.S. Зная,че ме четете,макар някои от вас да не пускат коментари,не е нужно и сега да го правите,нали на живо си казваме това-онова 🙂