Archive for pensées et émotions

Животът ми ли ?Разпилях го като перлите от скъсаната ми огърлица.Мечтите ми ли?Отлетяха като птичетата от клетката на терасата ми.Усмивката ми ли?Замених я с хилядите сълзи,които тъй дълго таях в себе си.Любовта ми ли?Продължих да я дарявам,макар често да се чувствах самотна.И накрая какво?Ами…просто осъзнах,че избор нямам…можех единствено да чакам,а това ме убиваше!Дали се справих,дали намерих сили да продължа?Не помня…

i love the way u are

i love the thoughts we share

i feel lonely when u don’t call me

i feel scared when u laught at me

i need u more then u think i do

i need ur tenderness,oh hell u too 

and i can’t wait ’till u come,baby

and i can’t stop think about it,baby!!!

in love

i fell in love with a boy and he made me believe that world’s not something i can not conquer!he told me we can make it.i accepted and now we’re tryin’,we’re fightin’ and one day we’ll be together  with all we need:love and greed!

folle

je suis folle de toi,ma vie,de cette impression que tu m’as donnée comme cadeau,impression de silence et solitude  desquels  j’ai peur,oui,de toi,de tout ce que je ne connais pas,tout ce qu’est nouveau,car je ne trouve pas l’amour près de moi;je ne trouve aucune certitude;je me sens seule et abandonée!

me

Скитах се и те търсих,но не те открих.
Исках да те почувствам,губейки се в обятията й.
Копнеех да те видя в блясъка на очите й.
Жадувах да пия от нежността ти,целувайки устните й.
Загубих се някъде там,в нея…
Не те открих…
Поисках да изпитам тръпката,която имах към теб.
Закопнях за момента,в който ме направи щастлив.
Зажадувах магията на думите ти.
Загубих се някъде там,в желанията си…
Но ги осъществих…
Открих те!…
…-в нея

Едно момиче стоеше в стаята си,пред голямото огледало и се взираше в него.Плашеше се от това,което виждаше,плачеше и питаше: »Защо? »

Стоя пред голямото огледало в стаята ми и си спомням това-онова…Тогава имах видение,което сега е реалност:…Аз съм всичко,от което съм се страхувала.Развитието…не само на физиката и ума,но и на събитията в живота ми…някъде в подсъзнанието си,аз съм ги складирала,за да не им попреча да се случат.Въпросът е « Защо? ».

Тя ме гледаше и плачеше.Питаше защо трябва да се разделим,защо ще замина надалече и ще я оставя сама в този пуст град,изпълнен със спомени и мъка.Усмихвах се и със сълзи на очи й обещавах,че ще е щастлива и че никога няма да е сама.

Тя се отдели от мен.Подсъзнателно или напълно трезво,тя започна да се отчуждава…Аз останах сам,вече не я търсех,исках да ме забрави,да не страда по мен.След това заминах…без да я видя…Чух,че е открила друг,че е щастлива и не е сама.

Бях спазил обещанието си.

Обърканост и Слабост

Обърканост и слабост,а може би сила…Знам какво искам,знам какво се случва.Вече не си затварям очите.Омръзна ми от хората,от тези хора,които грешат по нелеп начин,които нараняват.Изключвам се от тази група.Мога да превъзмогна проблемите си,никога не бягам от тях,но сега ме разочароват и новите надежди.А може би са прави-изисквам прекалено много…А нима е трудно да бъдеш себе си,да казваш истината,когато обичаш;когато си до човека срещу теб,да му желаеш доброто.Те не виждат колко по-красив би бил животът им.Но винаги има « Но »!Сигурно писанията ми биха им се сторили глупави и излишни,а нима това не е така,защото те се чувстват излишни?!Не е омраза,но ги виня,грешно е да ги съдя,но чувствам в яда си,че съм права…А няма нищо по-страшно от това…за тях.Не е обърканост,нито слабост…сила,сигурност и гордост…Какво друго ми остава освен да продължа?!

mon coeur

hubble-canis-eyes.jpg 

ce qui contient mon coeur,c`est l`amour.et moi,je suis une fillette qui veut sauver le monde,en donant toutes ses forces à toi,cher humain,et surtout à ton grand âme…si tu essaies de faire le même – de vivre et apprécier ce que le Dieu nous a offert – la joie,la peine…tu pourras apprécier  surtout toi-même,car tu es une petite partie de ce qu`Il représente-L`Univers ou en plus,Les Univers[d’après Einstein]!…Tout…

                                                                        Bonne chance

Дали знаеш…

2b0ef3997d1063af.jpg

Как копнея да те имам,само ако знаеш…Сигурно ще се изненадаш повече отколкото аз съм се изненадвала…Мисля за теб почти непрестанно напоследък,всичко в мислите ми ме връща към срещите ми с теб-толкава кратки,а така пламенни.Лошото е,че май само аз горя…Мина доста време,а огънят се разраства.Сега е страшен и се плаша от себе си.Вече няма какво да ме спира…или има…Трябва да решиш,а ти може би не искаш да решаваш?!Аз отново си мълча и те карам да догатваш…Но ти го виждаш,мисля,че и аз виждам пламъчето в теб.Страхувам се…Не искам да се излъжа,не искам да сгреша или да те нараня.Не искам да съм пречка,а ми се иска да застана на пътя ти,но за да съм с теб,просто защото така го почувствах от мига,в който ти ме провокира.Дали постъпи правилно?Не знаеш каква беля си навлече…а аз чаках толкова време… и още чакам…,но вече не издържам…И макар сигурно никога до не прочетеш тези редове,аз нахвърлям мислите и емоциите,които се сипят от мен,всеки път,когато ме докоснеш или ме погледнеш.А ти,о защо се държиш така с мен?Караш ме да се чувствам специална…говориш ми,а аз почти не те чувам…докосваш ме,гледаш ме…не,не,сигурно си внушавам,явно просто ми се иска да изпитваш това,което изпитвам аз…Не!истина е,зная го,не се лъжа,искаш ме…ела!…

 

thank u

14b932764133c5bd.jpg

because of what u are to me,because of what u do to me,i wanna thank u,for beeing all this time near to me,for loving and protecting me,i wanna thank u.i really believe in u,because of what u see in me,i actually fallow u right now,because of how u make me feel without u close to me.i miss you even now,when u`re so miles away,i wanna hug u,to show u how much i care for u,so please accept me in ur life and keep loving me,i`ll try to reach ur heart,so we won`t never be apart!

Архиви

Писала съм някакви странни мои си неща,явно съм била в депресия,била съм обичана или съм разбрала,че не обичам,знам ли.Земете прочетете,добре съм писала през…месеци 10-ти и 11-ти на 2004г.Да можех да пиша и ся…нямам муза ;}

И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отегчена.И търся,търся истината,нужна ми,за да осъзная случващото се наоколо ми…Но и тук няма нищо.Вървях на север,сега на юг.Завои,устреми,реки,поля,а аз съм все сама.Вървя и губя пътя,надеждата умира в мен.Всичко се превръща в тъжен спомен.Угасва пламъкът на нежността,за сетен път плаче любовта от скръб.И хилядите същества в кошмара ми ме плашат пак;събуждам се-само мрак.Душата,някога пламтяща,сега пропада в пропаст страшна.Мразя се…Нима това е краят?Умирам,знай!В мен няма капка живост,убих от страх и свойта смелост.Умри,сърце,умри!Проклет да си свят студен,задето тъй се подигра със мен!Защо обичта ми ти затри,защо остави ме да страдам,ти кажи ?!И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отекчена…

Отново загубена в необятнастта на своите мечти,тя трепетно очакваше сбъдването им.Очите й играеха от неописуемо вълнение,изпълващо я с радост.Тялото й изтръпваше при всеки негов допир.Нещо в нежността на докосванията му я караше да затаява дъх всеки следващ път…Копнежите й летяха волни като птици,лееха се като бистри води,шумяха като вятъра,така силен и в същото време мек…мислите й…Те я убиваха с трепета на чувствата,които искаха да напуснат килиите си.Затворени тъй дълго време,сега можеха да вкусят свободата!Нима тя не се вълнуваше от любовта му?Нима не беше луда по него?!Цялото й същество беснееше от това чувство.Всичко в нея танцуваше,бушуваше,но само там,вътре в нея…А той просто я обичаше и сега се опитваше да я обладае,тя склони да се впусне  трепетна и красива в тази емоция…

Красив млад мъж стоеше на брега на една река и се взираше в хоризонта.Слънцето залязваше…Той се почувства самотен: около него нямаше други живи същества,само реката…Великият творец още твореше и беше зает,не забелязваше самотата на сина си Екир.Изведнъж обаче Екир се сепна.Обърна поглед към гората,там съзря момиче.Облечена в красиви сребристи одежди,тя сякаш истински сияеше.Екир се приближи до нея.Очите й говореха,усмихваше се.Тя го хвана за ръка и го поведе към небесата.Като изневиделица пред тях се появи нов свят,Екир усещаше само нежността на девойката,не виждаше нищо и никого,само очите й,само сиянието й.Заслепен от блясъка,той се отпусна и падна върху един облак.Почувства мекота,а Палея му запя.Тя го съблече,легна до него и започна да го гали.Никога Екир не беше изпитвал нещо подобно.Никога преди това не беше виждал създание като Палея,което да му дава подобна наслада.Красотата на момичето витаеше наоколо,нежността на докосванията и играта на погледа й,примесени с невероятното желание за нещо незнайно,но жадувано,го изпълваха с невероятна енергия.Нещо в него се бунтуваше,но му харесваше,усмихваше се…Палея спря:”Знаеш ли какво изпита?”Екир стоеше като зашеметен:”Не,но имам желанието да те погълна и да те накам да влезеш в мен,сякаш си част от мен…”Палея се усмихна,а той я целуна.”Бог ме накара да създам любовта и страстта между мъжа и жената,за да им е по-лесно да побеждават злото,но ти не ще проумееш това лесно,ела в обятията ми и ще разбереш…” и той коленичи пред нея и допря глава до корема й…целуваше я…

« Previous entries