Dis-moi qqch,Tell me sthg,Кажи ми нещо

Sur cette page,tu peux m`écrire tout ce que tu veux – Qqch de spécial ou qqch bien émouvante … Sois sûr que je vais la lire ! 🙂

Here all of u,who want to say something different than the comments they made,can do it. 🙂 ain`t no matter what it is…a song,an idea or sentence,u`re all welcome!I`ll read it,u can be sure 😉

Напиши ми нещо,различно от коментарите,които евентуално си постнал/а 🙂 Може да е статия,мисъл-твоя или чужда…няма значение,така или иначе знай,че ще го изчета(стига да си струва де) 😉

14 commentaires »

nabil Said:

on mars 8, 2007 at 12:15

salut kris c ton ami nabil je veux te dir felicitation pr ton blog il es tres bo et surtou avec t foto tu es tres tres belle et t la plu belle fille du monde pr moi bon chance kris
kristinekay Said:

on mars 8, 2007 at 11:22

Merci,Nabi.Tu es très bel aussi !!!
borislaa Said:

on mars 22, 2007 at 4:07

Hello
Tuk sym za 2 neshta:
1. blagodarq za ideqta – i az slojih takava stranitza na blog-a, za da mi pishat kakvoto iskat horata – idei, preporyki i vsichko …
2. Kogato otgovarqsh na nqkoi komentar – otgovarqi v samiqt komentar, a ne syzdavai nov – inache stava mnogo dylga i naistina se obrashta malko na chat v nqkoi sluchai … Tova e samo moe mnenie – za primer – vij na moq blog.

Aide sys zdrave
borislaa Said:

on mars 22, 2007 at 4:09

I 3-ta remarque:
ne znam dali e vyzmojno, no shte e dobre komentarite na tazi stranitza da se afishirat po obratno hronologichen red – ot nai-noviqt komentar kym nai-stariqt 🙂

Kristina : dobra ideq,merci.kolkoto do reda…trqbva da probvam
borislaa Said:

on avril 4, 2007 at 8:06

hmm – gledam veche vtori chitatel mi otmykvash – xexe,
Prati nqkoi i kym moq blog 🙂 , nqma samo az da prashtam – aaaa hubava rabota – xaxaxaxa

kristina: xeaxeaea,ok :} losh ovnio-kolkoto poveche odyrtqva,tolkoz po-rogat stava
slideworld Said:

on avril 6, 2007 at 3:52

Ми може се засечем някъде – тея седмици и ще попътувам на много места – ако искаш драсни едно мейлче. В slideworld/about го има . Чао, чао.
А никой не ти пречи да се разкарваш както си написала , че искаш в последния пост : ).

kristina: navita 😉
borislaa Said:

on avril 26, 2007 at 4:40

za gorniqt comment – shto ne vzemesh da go iztriesh?, a ako pitash mene – dano da znae bg!
A inche doidoh tuk samo da ti kaja che i ti neshto si si zanemarila blog-a … ot 10 dena nishto novo … i az taka, ama nqkak si neznam za kakvo da pisha – karai, kato ni doide muzata, shte si pishem 🙂

kristina:mda,ama napyk iskah da pokaja,che ne se obijdam,a go nadsmivam,shte go mahna komenta…ne pisha,zashtoto ne mi se zanimava,pyk i naposledyk imam dosta domashni :}tiq dni mislq da drasna nqshto 😛
ludnegar Said:

on Mai 8, 2007 at 5:31

Battles Are Fought By Those With The Courage To Believe
They Are Won By Those Who Find A Heart
Find A Heart To Share
This Heart That Fills The Soul Will Point The Way To Victory
Tani4ka Said:

on Mai 16, 2007 at 11:45

Zdravei Kris!Vse si kazvam dai da i napi6a ne6to i kvo se slu4va ne ti pi6a!Oba4e sega sednah i re6ih 4e ni6to drygo ne me interesyva i 6te ti napi6a tva koeto 4yvstvam!:)V na4aloto kogato se zapoznahme da ne se kefihme edna na dryga i kakto kazva edin na6 »priqtel » mrazehme se.S te4enie na vremeto oba4e ne6tata se promeniha i sega te 4ystvam mnogo blizka!:)SAjelqvam za nqkoi ne6ta i ti znae6 za koe,no vremeto e pred nas,ve4e nqma vreditel mejdy nas i vsi4ko ve4e 6te e nared!Vazhi6tavam se na smelosta ti!:))Bravo Kris:)))))))DA znae6 4e vinagi moje6 da raz4ita6 na men stiga da e po silite mi!I ne samo na men,a i na Stanisalv!Toi e dobro mom4e :)Ne e kato vydoooo magiiiiqqqtaa!:)Nqma baza za sravenie!Nali znae6 4e mnogo si go obi4am!Toi e moito zlatce:)))Moje6 da raz4ita6 i da se doverqva6 i na dvamata!Ve4e nqma za kakvo da se pritesnqva6!Pojelavam ti da nameri6 lubovta s koqto vseki den da se 4yvstva6 prerodena!:)))Pojelavam ti tezi krasivi momenti koito ti predstoqt da prekara6 po vazmojno nai-prekrasniq na4in!Pojelav ti yspeh s cqloto si sarce na izpiti te koito ti predstoqt!:))))OBi4kam te!:))))Tvoq Tani4ka

kristine: merci,mila;znam kfo e bilo v nachaloto,az ne sym te mrazila,drazneh se,shtot ti znaesh kfo,no oshte togava im bqh kazala na dvamata dyrtaci 🙂 ,che posle shte stanem blizki,qvno naistina znam kfo se sluchva v nqkoi momenti.kolkoto do doverieto,vinagi ima symnenie,nqma nachin,no bez nego pyk bi bilo skuchno;jelaq ti i na teb uspeh,i na sebe si i vqrvam v nas,tova e nai-vajnoto 🙂 a lubov…trudna sym :},ama sha q namerq,ima vreme 😉
ludnegar Said:

on juin 26, 2007 at 12:57

…за обичта и лудостта…
В обичта ми ще намериш лудост
и някои доста истински неща;
Понякога,детска наивност и детско безгрижие…
понякога,каменна маска и младежко безличие…
понякога,болка…океани от смях…
а понякога сълзи,безкрайност…и страх!
В лудостта ми ще намериш обич
и все тъй истински неща;
Понякога,мрака и слънцето и светлината…
понякога,нощта,деня и самотата…
понякога и как прохождам в тъмнината…
и накрая как проглеждам в слепотата!
ludnegar Said:

on juin 26, 2007 at 1:06

…От душата на едно дете…

Толкова ми се иска да върна времето назад,па макар и със седмица,две…но уви не мога.Но за дете щяхме да си говорим.Та така детето отново получи шамар…звучен както винаги досега.Но кой му е виновен,защо повярва ?Как можа да повярва че след толкова години и толкова шамари днес ще получи нещо друго.В началото детето отнасяше много шамари,всеки все по- болезнен,но един ден отнесе прекалено болезнен шамар,такъв какъвто не бе отнасяло дотогава и се скри.Заключи се зад хиляди железни врати,спотайваше се дълги години,колкото и да го подмамваха,не отваряше вратата,защото се беше опарило.Но минаха години…огънят в душата му позагасна,появи се човек,жена- усмихната,красива,вдъхваща доверие.Подаде му ръка…Детето не бе сигурно дали да я приеме…последният шамар,макар и отминаващ спомен,все още му държеше влага,но постепенно повярва,а и нямаше как – толкова години бе самотно сред хората,а и тя ; ръката изглеждаше различна,не като другите.И детето повярва…Боже,колко са наивни децата !Отключи първите няколко врати много бързо,прекалено дори,но макар и дете, в душата си разбра и остави няколко врати неотключени.А ръката си играеше с него и нали е дете,а децата обичат да играят и се заигра…Боже колко са наивни децата…!Понякога ръката бе нежна и добра,понякога бе студена и жестока,но беше там и детето не бе само,за първи път след толкова години.От какво е направено сърцето след като можеш да го разбиеш и след това да събереш парчетата от него и пак да го разбиеш и така до безкрайност…За първи път след толкова години,детето не бе само и повярва в илюзията,жестоко поднесена му от живота.Повярва че ръката е истинска ! Боже колко са наивни децата…!А детето си имаше мечта…да се събуди някоя сутрин с кафенце и масур в леглото…странни мечти имат децата.И детето повярва че мечтата му може да се сбъдне…но уви тази се разби на пух и прах както всички мечти преди нея,защото мечтите не се сбъдват.И детето получи звучен шамар…ръката в която повярва се оказа поредната гавра на живота…Детето преглътна,не бе първият шамар,вероятно нямаше да бъде и последният.Бавно затвори вратите една по една…остави последната врата отворена,защото ръката така пожела,сякаш за да е по-пълна агонията…и продължи да живее в самота сред хората.Продължих да живея сам…както винаги до сега.
Боже колко са наивни децата !!!
Детето се умори да страда,душата му също.Време е да порастне…колко лесно звучи на думи само.
ludnegar Said:

on juin 26, 2007 at 1:33

Треаше да стигнем и до тук.До онези другите моменти,които ни напомнят за това колко е насран света.Тъп пример,но за друго не се сетих.За онези моменти,когато си до мен,но си толкова далече…за онези моменти когато се чувствам излишен,за онези моменти когато съм самотен лежейки в прегръдките ти.За моментите когато си студена и жестока с безчувствени очи,обладана от амбицията да се доказваш сама пред себе си и пред света.За онези моменти в които виждам болката ти.Болка ли ?Да,болка от мисълта,че не можеш да обичаш,не можеш да се отдадеш…не можеш да плачеш дори.Безразличие…сянка на собственото ти « аз »…някое от всичките или просто всичките заедно.И намери ли отговор във миналото? -сякаш настоящето не съществува… и каза си… и каза му… и каза ми… : »Това е нещо без значение »
И ето как нещата без значение рушат доверието,градено с толкова много вяра…сляпа…И ето как нещата без значение погубиха вярата.А човек се крепи на вярата си и когато няма вяра човек се разпада.И ето разпадам се със всеки миг отминаващ и пак съм на кръстопътя и дори не мога да те намразя…още не.И нямам минало и нямам бъдеще и нямам вяра…само настояще.Настоящето което си отива всеки път… с очите ти…със теб.И още не мога да те намразя…още не !
Tani4ka Said:

on septembre 29, 2007 at 1:54

Приятели

Обикновените приятели никога не са ме виждали да плача.
Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми.
Обикновените приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек.
Истинските приятели имат номера на телефона му в тефтерчетата си.
Обикновените приятели носят бутилка вино на купоните, които правя.
Истинските приятели идват по-рано за да ми помогнат в подготовката,
и остават до късно, за да ми помогнат в почистването.
Обикновените приятели се сърдят, когато им звъня, след като
са си легнали.
Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им
позвъня .
Обикновените приятели се стремят да говорят за моите проблеми.
Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с
проблемите си.
Обикновените приятели гадаят за моите любовни истории.
Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако
не бяха истински, можеха да ме шантажират с това.
Обикновените приятели, когато ме посещават се държат като гости.
Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами.
Обикновените приятели мислят, че с приятелството ни е свършено,
когато имаме разногласия.
Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не
сме имали разногласия.
Обикновените приятели очакват винаги да съм до тях, когато
имат нужда от мен.
Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам
нужда от тях.

kriz: hubavo e 🙂 i vqrno,az mai se schitam po tezi kvalifikacii za tvoq pochti-istinska priqtelka,shtoto kato doida u vas,ne si nalivam sama voda ;P i kato me budish,ponqkoga mrynkam 🙂
GONE. Said:

on octobre 21, 2007 at 2:21

Това му е хубавото на блоговете,човек може да остане анонимен,да си каже няколко думи с непознати,да сподели неща които е трудно да сподели и със себе си,да се изправи срещу най-големите си страхове без да го е страх,че някой ще го посочи с пръст…защото никой не го познава.Анонимността ни позволява,да покажем слабостта си,без някой да може да се възползва от нея.Като думи изписани на морски пясък…имат значение само докато не ги залее морската пяна или не забравиш адреса на блога в който си ги написал.Просто думи за отдавна отишъл си човек,от един отдавна забравен живот,изпълнен с грешки,изпълнен с битки и даже с любов.Ужасно мразя тези настроения,дали защото идват все когато времето навън ми напомня за теб или просто може би защото още продължават да идват,въпреки всичко…Понякога когато водките ти дойдат в повече или отмине еуфорията на наркотика.Понякога !!!Понякога,понякога е винаги,чувам смехът ти насън…детски безгрижен или може би греша.Познавал ли съм те някога ?Мразя слабостта си в този миг и макар да зная,че утре ще съм горд и силен и няма да помня адреса на този блог.Понякога се чудя къде си,макар и да зная…странно е как хората понякога разделени от гордостта си,все намират начини да разберат нещо един за друг.Днес когато си далече,те намирам тъй дълбоко в мен…омърсена от безумието на онази невидима ръка,която направлява живота ми.Един живот не стига,а е толкова нечестно…някой да се раждат научени и да получават всичко, а други да се учат от грешките си и вечно да губят онова което не вярват че са имали.Мразя се за слабостта си,защото тя е твоят триумф,мразя се тъй както ти мразиш мен,мразя се така несъзнателно,както съм те обичал,мразя се така,както те обичам и сега…Същата онази любов,която ти никога няма да признаеш,обладана от гордостта си,същата онази любов която и аз отричам обладан от същата гордост.Гордостта убива,може би затова и в библията е спомената като смъртен грях.Грях на който хората не обръщат внимание,докато не станат сами жертва.Гордостта ни дава сили да вървим напред и ни убива малко по малко,ден след ден,като цигарите които бавно пуша.Всеки миг на гордост е миг на изгубена емоция…преглътната сълза и с всяка преглътната сълза ни превръща в камък…силни,твърди и студени.Сега плача само на сън,мога да преглътна гордостта си и да бъда слаб,само на сън и сега,когато водките са твърде много или просто отминава еуфорията на наркотика…сега когато дъждът навън ми напомня за теб и се мразя в слабостта си,така както те обичам в гордостта си!Понякога се питам къде си…

kris:hm…merci,hubavo e 🙂

{ RSS feed for comments on this post} · { TrackBack URI }

Mon petit monde