Проклятието на женския род :)

И пак се сблъскваш с това чувство.Тази буйна емоция,която обладава духа ти и не те оставя спокойна.

Всеки неин жест,всяка дума,поглед след поглед и вече трепериш,спри се,ще полудееш.А тя!Как може да е толкова искрена и сияйна!И тия блестящи очи и тая перлена усмивка,колко е щастлива само!Колко е красива,когато прави така,когато се раздава така!Нещастница!Заблудена е…Глупава и наивна!Пък и не е кой знае какво…Има пъпка на носа;не си е сресала косата;без грим не е толкова хубава;има криви крака;хах,смее се истерично…и т.н,и т.н…………Не е като мен!…

И така всеки път…,с всяка жена,изпречила се на пътя ти.Било то по-красива или по-умна;Те са нищо в сравнение с теб,нали?!И докъде стигна,като ги омаловажи толкова пъти??!Не пребори емоцията,долното чувство май само се засили и облада иначе чистата душа.

О,низост,о,завист,о,жени!

Publicités

me

Скитах се и те търсих,но не те открих.
Исках да те почувствам,губейки се в обятията й.
Копнеех да те видя в блясъка на очите й.
Жадувах да пия от нежността ти,целувайки устните й.
Загубих се някъде там,в нея…
Не те открих…
Поисках да изпитам тръпката,която имах към теб.
Закопнях за момента,в който ме направи щастлив.
Зажадувах магията на думите ти.
Загубих се някъде там,в желанията си…
Но ги осъществих…
Открих те!…
…-в нея

Едно момиче стоеше в стаята си,пред голямото огледало и се взираше в него.Плашеше се от това,което виждаше,плачеше и питаше: »Защо? »

Стоя пред голямото огледало в стаята ми и си спомням това-онова…Тогава имах видение,което сега е реалност:…Аз съм всичко,от което съм се страхувала.Развитието…не само на физиката и ума,но и на събитията в живота ми…някъде в подсъзнанието си,аз съм ги складирала,за да не им попреча да се случат.Въпросът е « Защо? ».

Тя ме гледаше и плачеше.Питаше защо трябва да се разделим,защо ще замина надалече и ще я оставя сама в този пуст град,изпълнен със спомени и мъка.Усмихвах се и със сълзи на очи й обещавах,че ще е щастлива и че никога няма да е сама.

Тя се отдели от мен.Подсъзнателно или напълно трезво,тя започна да се отчуждава…Аз останах сам,вече не я търсех,исках да ме забрави,да не страда по мен.След това заминах…без да я видя…Чух,че е открила друг,че е щастлива и не е сама.

Бях спазил обещанието си.

Равносметка,край и начало

Прекалената амбициозност и невъзможността да преборя събитията почти ме разбиха.До известна степен съм недоволна от резултатите си и от себе си-винаги може по-добре.Яд ме е на аз-а ми,защото мързелът можеше да ме съсипе…плюс проблемите… и въпреки всичко,май отново си постигам целите…Трябва да съм благодарна за това,което съм и че въпреки всичко и всички,които ме спъваха по пътя,аз достигнах това,което исках-нова пътека… 🙂 Не трябва да се виня,а да се поуча от бездействието си,от което по-скоро зависех,а не,което сама си налагах…Също така се радвам,че преоткрих себе си и нещата,които ме карат да се чувставм пълноценна и жива.Трябва да престана с егоцентризма и да дам шанс на другите-едни надцених,други подцених…а всъщност забравих,че не съм Господ и не трябва аз да съдя…Обещавам си,че ще бъда по-добра и ще се боря с всички сили за това,което искам,както до сега,но дори с малко повече усърдия.Нека новият ми живот започне с нещо добро и красиво! 🙂

9dd762f295f13850.jpg

Обърканост и Слабост

Обърканост и слабост,а може би сила…Знам какво искам,знам какво се случва.Вече не си затварям очите.Омръзна ми от хората,от тези хора,които грешат по нелеп начин,които нараняват.Изключвам се от тази група.Мога да превъзмогна проблемите си,никога не бягам от тях,но сега ме разочароват и новите надежди.А може би са прави-изисквам прекалено много…А нима е трудно да бъдеш себе си,да казваш истината,когато обичаш;когато си до човека срещу теб,да му желаеш доброто.Те не виждат колко по-красив би бил животът им.Но винаги има « Но »!Сигурно писанията ми биха им се сторили глупави и излишни,а нима това не е така,защото те се чувстват излишни?!Не е омраза,но ги виня,грешно е да ги съдя,но чувствам в яда си,че съм права…А няма нищо по-страшно от това…за тях.Не е обърканост,нито слабост…сила,сигурност и гордост…Какво друго ми остава освен да продължа?!

mon coeur

hubble-canis-eyes.jpg 

ce qui contient mon coeur,c`est l`amour.et moi,je suis une fillette qui veut sauver le monde,en donant toutes ses forces à toi,cher humain,et surtout à ton grand âme…si tu essaies de faire le même – de vivre et apprécier ce que le Dieu nous a offert – la joie,la peine…tu pourras apprécier  surtout toi-même,car tu es une petite partie de ce qu`Il représente-L`Univers ou en plus,Les Univers[d’après Einstein]!…Tout…

                                                                        Bonne chance

Дали знаеш…

2b0ef3997d1063af.jpg

Как копнея да те имам,само ако знаеш…Сигурно ще се изненадаш повече отколкото аз съм се изненадвала…Мисля за теб почти непрестанно напоследък,всичко в мислите ми ме връща към срещите ми с теб-толкава кратки,а така пламенни.Лошото е,че май само аз горя…Мина доста време,а огънят се разраства.Сега е страшен и се плаша от себе си.Вече няма какво да ме спира…или има…Трябва да решиш,а ти може би не искаш да решаваш?!Аз отново си мълча и те карам да догатваш…Но ти го виждаш,мисля,че и аз виждам пламъчето в теб.Страхувам се…Не искам да се излъжа,не искам да сгреша или да те нараня.Не искам да съм пречка,а ми се иска да застана на пътя ти,но за да съм с теб,просто защото така го почувствах от мига,в който ти ме провокира.Дали постъпи правилно?Не знаеш каква беля си навлече…а аз чаках толкова време… и още чакам…,но вече не издържам…И макар сигурно никога до не прочетеш тези редове,аз нахвърлям мислите и емоциите,които се сипят от мен,всеки път,когато ме докоснеш или ме погледнеш.А ти,о защо се държиш така с мен?Караш ме да се чувствам специална…говориш ми,а аз почти не те чувам…докосваш ме,гледаш ме…не,не,сигурно си внушавам,явно просто ми се иска да изпитваш това,което изпитвам аз…Не!истина е,зная го,не се лъжа,искаш ме…ела!…

 

thank u

14b932764133c5bd.jpg

because of what u are to me,because of what u do to me,i wanna thank u,for beeing all this time near to me,for loving and protecting me,i wanna thank u.i really believe in u,because of what u see in me,i actually fallow u right now,because of how u make me feel without u close to me.i miss you even now,when u`re so miles away,i wanna hug u,to show u how much i care for u,so please accept me in ur life and keep loving me,i`ll try to reach ur heart,so we won`t never be apart!

: »)

Като си пийне човек и чалга прослушва…Иначе Бони наистина пее хубаво.На снимката съм кротка,в действителност бързо завладях дансинга,ех Smirnoff-che…

P.S. xeaeaexa 🙂

: »)

Vanessa`s prom…dsc01803.jpgdsc01812.jpgdsc01830.jpgdsc01918.jpg

Marieta`s prom…img_0937.jpgp5230291.jpgp5230322.jpgimg_0886.jpg

Mario`s prom…imgp1676.jpgimgp1678.jpgimgp1696.jpgimgp1690.jpg

Kem`s prom…imgp6238.jpgthink it`s the best 😉

Архиви

Писала съм някакви странни мои си неща,явно съм била в депресия,била съм обичана или съм разбрала,че не обичам,знам ли.Земете прочетете,добре съм писала през…месеци 10-ти и 11-ти на 2004г.Да можех да пиша и ся…нямам муза ;}

И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отегчена.И търся,търся истината,нужна ми,за да осъзная случващото се наоколо ми…Но и тук няма нищо.Вървях на север,сега на юг.Завои,устреми,реки,поля,а аз съм все сама.Вървя и губя пътя,надеждата умира в мен.Всичко се превръща в тъжен спомен.Угасва пламъкът на нежността,за сетен път плаче любовта от скръб.И хилядите същества в кошмара ми ме плашат пак;събуждам се-само мрак.Душата,някога пламтяща,сега пропада в пропаст страшна.Мразя се…Нима това е краят?Умирам,знай!В мен няма капка живост,убих от страх и свойта смелост.Умри,сърце,умри!Проклет да си свят студен,задето тъй се подигра със мен!Защо обичта ми ти затри,защо остави ме да страдам,ти кажи ?!И има хиляди лица,вървя и скитам се в нощта.Унила,тъжна,уморена,от себе си отново отекчена…

Отново загубена в необятнастта на своите мечти,тя трепетно очакваше сбъдването им.Очите й играеха от неописуемо вълнение,изпълващо я с радост.Тялото й изтръпваше при всеки негов допир.Нещо в нежността на докосванията му я караше да затаява дъх всеки следващ път…Копнежите й летяха волни като птици,лееха се като бистри води,шумяха като вятъра,така силен и в същото време мек…мислите й…Те я убиваха с трепета на чувствата,които искаха да напуснат килиите си.Затворени тъй дълго време,сега можеха да вкусят свободата!Нима тя не се вълнуваше от любовта му?Нима не беше луда по него?!Цялото й същество беснееше от това чувство.Всичко в нея танцуваше,бушуваше,но само там,вътре в нея…А той просто я обичаше и сега се опитваше да я обладае,тя склони да се впусне  трепетна и красива в тази емоция…

Красив млад мъж стоеше на брега на една река и се взираше в хоризонта.Слънцето залязваше…Той се почувства самотен: около него нямаше други живи същества,само реката…Великият творец още твореше и беше зает,не забелязваше самотата на сина си Екир.Изведнъж обаче Екир се сепна.Обърна поглед към гората,там съзря момиче.Облечена в красиви сребристи одежди,тя сякаш истински сияеше.Екир се приближи до нея.Очите й говореха,усмихваше се.Тя го хвана за ръка и го поведе към небесата.Като изневиделица пред тях се появи нов свят,Екир усещаше само нежността на девойката,не виждаше нищо и никого,само очите й,само сиянието й.Заслепен от блясъка,той се отпусна и падна върху един облак.Почувства мекота,а Палея му запя.Тя го съблече,легна до него и започна да го гали.Никога Екир не беше изпитвал нещо подобно.Никога преди това не беше виждал създание като Палея,което да му дава подобна наслада.Красотата на момичето витаеше наоколо,нежността на докосванията и играта на погледа й,примесени с невероятното желание за нещо незнайно,но жадувано,го изпълваха с невероятна енергия.Нещо в него се бунтуваше,но му харесваше,усмихваше се…Палея спря:”Знаеш ли какво изпита?”Екир стоеше като зашеметен:”Не,но имам желанието да те погълна и да те накам да влезеш в мен,сякаш си част от мен…”Палея се усмихна,а той я целуна.”Бог ме накара да създам любовта и страстта между мъжа и жената,за да им е по-лесно да побеждават злото,но ти не ще проумееш това лесно,ела в обятията ми и ще разбереш…” и той коленичи пред нея и допря глава до корема й…целуваше я…

Newer entries » · « Older entries